Денят беше наситен с разнообразни и колоритни преживявания. По пътя се редуваха полета със захарна тръстика, бананови плантации и кокосови палми. Няма да забравя как един човек се беше свил на тревата между бетонните блокчета по средата на пътя и спеше непробудно въпреки целия трафик и клаксоните на профучаващите коли. Обядът в скъпия ресторант наречен „Сондеш – принцът“, пазаренето в магазина за шаловете от естествена коприна, среброто, с което Майсор е доста прочут. Храмовете и маймуните, които са навсякъде наред с кравите и телетата, мърсотията и босите хора.
Посетихме храма Чамундешвари (Chamundeshwari), който се намира на хълма Чамунди, на около 13 км от двореца в гр. Майсор. Храмът е построен и кръстен Chamundeshwari или Дурга (Durga), която се проявява като жестоката форма на Шакти (http://bg.wikipedia.org/wiki/Шакти) от местните махараджи. Храмът е построен като стъпаловидна седем етажна кула 'Gopura', декорирана със сложни и заплетени резби. Твърди се, че изображението на богинята е наравено от чисто злато, вратите на храма - от сребро, а храмът датира от 12 век.
Никога няма да забравя седналата по турски бременна маймуна пред храма, държаща и хрупаща като човек кочан варена царевица (може би, защото това е една от миризмите на които не мога да устоя, а ми беше строго забранено да купувам храна от пътя под каквато и да е форма!), както и гирляндите с цветя, с които беше окичен храмът навсякъде.
Разбира се, за да влезеш в хиндуистки храм трябва да се събуеш бос и да преминеш с цялото шествие от хора през каменния под на храма, по който тече тук-там вода със съмнителен произход. Разбира се, и моето любопитство надделя и с Чандра се вляхме в шествието от мъже, жени и деца, които носеха подноси с кокосови орехи и цветя. Той ми обясни, че това са приноси за храма, както и парите, които всички оставяха - било то на подноса на свещеника (които са за него лично) или в специални метални контейнери (които пък според Чандра, отиваха директно за богинята) (Тук се смея).
На излизане всеки си поставя между очите точка като си взема малко шафран от едно специално място в средата на храма (простете невежеството ми, не съм много запозната с религията) и се запътва да си получи обратно обувките, оставени в специалната гардеробна секция.
Също така, посетихме един друг храм в недалечна близост, който представляваше една масивна статуя на бик изработена от черен гранит и окичена цялата с гирлянди от цветя. Естествено уличните продавачи се опитваха да окуражат всеки платежоспособно изглеждащ чужденец да си купи сок от прясно изцедена захарна тръстика, който ние разбира се пропуснахме. Също имаше много деца облечени като Хануман, които бяха така доброжелателно настроени да се снимаме с тях, разбира се срещу скромната сума от няколко рупии.
За тези, които се чудят кой е Хануман ето какво намерих:
Класически пример за това от индийската митология е Хануман, кралят на маймуните от епоса Рамаяна. Героите винаги са много горди със своите постижения. Хануман е бил непобедим войн, но той не е бил горд от своята сила. Принцеса Сита е била отвлечена от демона Равана и е трябвало да бъде спасена от остров Ланка. Имало разговор на брега на морето кой би могъл да прекоси океана. Една маймуна казала: "В моите млади години можех, но сега съм твърде стара." Какво представлява това качество? - гордост в миналото. Друга маймуна казала: "Аз мога да прекося, но не съм сигурна, че ще мога да се върна обратно." Какво е представено тук? - недоверие в силите, неувереност. Друг казал: "Аз ще пресека половината океан, но по средата ще падна.” Какво е отразено тук? - комплекс за малоценност. Само Хануман стоял тихо и пасивно. Джанвант, старата маймуна, го попитала: "Защо стоиш така тихо? От всички нас само ти можеш да прекосиш океана и да се върнеш. Ти не познаваш ли силите си? Ставай и тръгвай." Мек като морската пяна и по-нисък и от тревата, Хануман тогава станал, направил опит и успял. Това е невиността, в комбинация с мъдрост и способността да отдадеш цялото си доверие, което е равно на вяра.
От тук следва и старата приказка, че вярата може да повдигне планина. Вярата се създава чрез осъзнаване на нашите сили, правилното преценяване, без минуси и плюсове. Вие сте способни да запазите и поддържате хармонията. Поддържането на тази хармония е описано в Бхагават Гита като samatvam yoga ucchate – пълнота, хармония в цялостта. Това е целта, която можете да преследвате като духовни аспиранти. Това би трябвало да е вашата санкалпа. Да култивирате и развиете не само вяра, но и доверие; не само доверие, но и сила; не само сила, но и мъдрост; не само мъдрост, но и разбиране; не само разбиране, но и осъзнаване – способността да виждаме.
Това е пълният кръг, пълният процес на йога.
Двореца в Майсор се затваря привечер и не успяхме да го разгледаме отвътре, но стигнахме тъкмо на време за залеза и осветяването му с хиляди светлини и лампи, които го правят една от най-големите атракции в Карнатака. Слоновете в градините бяха, за съжаление, единствените, които успяхме да видим за целия си престой в Индия. Тръгнахме си точно навреме, когато започнах да осъзнавам, че времето на действие на препарата за комари вече свършва и започвам да чувам типичното свистене на малките насекоми покрай ушите си. Всички ме уверяваха, че маларията не е много разпространена и че случаите са около 2 на 10. Ха-ха...
Като в сън си спомням пътуването на обратно към Бангалор, ресторанта Саут Индис, който е вегетариански доса ресторант, рава досата и кърито от къри листа и тамаринд. Умората и безпаметното и щастливо заспиване...
No comments:
Post a Comment