ПРИСТИГАНЕТО.

Прощавай, сбогом, мила родино,
ази отивам в страна далечна...
Алеко Константинов


Кацнахме на Бангалор Интернашънал Еърпорт в 4:40 ч. сутринта местно време. Първото нещо, което ми направи впечатление е топлината, която плавно те обгръща и миризмата, която се носи навсякъде из въздуха. Много страннен мирис на прах, лепкава влага, нафталин и много хора, смесено с прилична доза жега. Тук е топло през цялото време на денонощието, без значение ден или нощ е. Температурата се върти средно между 22 до 28 градуса през мусонния период, който се падаше точно по време на нашия престой.

Шофьорът ни - Рамеш, ни чакаше пред входа на летището. Познах го веднага, въпреки че не го бях виждала никога до този момент. Усмихнат и приветлив, много чист и добре облечен, грабна куфарите от ръцете ни и ни поведе към колата. Започваше да се развиделява и небето ставаше все по светло. С излизането от летището се вляхме в прословутия „трафик на Бангалор”. Пътят, който се очакваше да бъде към един час (разстоянието от летището до града е към 40 км.) се разстилаше пред нас под формата на двоен път, нещо много подобно на българските магистрали с по две ленти в двете посоки на движение, разделени с ниски бетонни блокове. Трафика на практика представлява следното: в двете ленти за коли, в които се движат средно между 3 и 5 колони от превозни средства от всякакъв вид – коли, мотопеди (виждала съм до 4 души возещи се на един мотопед, като само водача има каска на главата си), мотоциклети, камиони, ванове, авто-рикши, велосипеди и тук-там пешеходци. Изпреварването става от всички страни във всички посоки. На няколко пъти, въпреки че двупосочните ленти бяха разделени с ниски бетонни прегради, имаше по 1 или два мотоциклета, движещи се в обратната посока и намиращи се най-вдясно, което се предполага, че би трябвало да е лентата с най-бързо движешите се. Движението е от ляво, същото като във Великобритания. На всеки 1-2 км имаше легнали полицаи (които правеха впечатление особено поради факта, че се намирахме на магистрален път, както и пресичащите хора от всички страни във всички посоки по едно и също време. Не бива да се забравя за клаксоните и свирките. Това е основния предупредителен метод тук. Звукът им се забива като пирон и превзема бавно шума и бученето в главата ти останали след 10-часовия полет. Тук всеки бибитка и свири на всеки, в противен случей вероятността някой да ти налети отгоре е 100% сигурна. Това се отнася също така за всякакви видове превозни средства - от малки мотобайкове до големи зилове, цистерни с вода, автобуси и камиони. Останалото според мен, трябва просто да се види...