Пламен не успя да спи цяла нощ, поради болки в корема и разстройство. Усетих го на няколко пъти как става и ходи до банята. Poor little sausage! Дано с прилична доза Имодиум да се оправи скоро. При никакъв друг случай не бих го написала, но за Индия това е толкова нормално, че шанса да не ти се случи е минимален. Самите индийци казват, че просто свикват на това и след време го приемат за нещо нормално. За мен причината бе, че може би някоя от лимонадите, който обичаме да пием на обяд в ресторанта беше приготвена с чешмяна вода.
В офиса рано-рано се появи Фани, който тъкмо се беше прибрал от пътуване до Хайдърбад. Все още много благодарен за книгата, отвори раницата си и започна да вади едни подаръци ☺ Сладки, два комплекта перлени гердани с обеци. И тук веднага си спомних телефонния разговор, който проведох с Вивиан преди да тръгна. Тя каза „за всяко нещо, което им подариш, те ще ти се отблагодарят десетократно”. Права беше.
Токът в офиса спира по 5-6 пъти на ден. Добре, че има генератор, който може да захрани цялата сграда с електричесто за цели 4 часа. Понякога има по няколко токови удара за минута и осветлението започва да мига като в диско клуб, а UPS-а издава почти монотонен звук ☺
Всеки колега си има личен Боливуд ринг тон на телефона и музиката се чува постоянно от всякъде. Казват, че цените на разговорите вече са доста поносими и почти всеки има мобилен телефон. Дори някои от просяците по улиците!
Всеки ден обядваме в различен ресторант. Днес ходихме на вегетариански, в който имаше много видове ястия, доста от които от северна Индия. Аз лично смятам, че тук има някаква магия в карфиола и всеки път не пропускам да си поръчам карфиол. Досега съм опитала може би към 10 вида приготвен по различен начин. Гоби, както го наричат тук, варира от гозби със сос до паниран с различни подправки, та дори и печен на шиш в тандур.
Тандура представлява цилиндрична глинена пещ, използвана за готвене и печене. Тандурът се използва за готвене в Индия, Турция, Иран, Армения,Пакистан, Афганистан, в Закавказието, на Балканите, в Близкия Изток, Централна Азия, както и в Бирма и Бангладеш.
Традиционно топлината в тандура e генериранa от дървени въглища или дърва, които се палят в самата фурна и излагащи храната директно на огъня, излъчваната топлина и горещия въздух, получавайки конвекцията необходима за готвене. Температурата в тандура може да достигне до 480° С (900° F) и е нормално за тандури фурните да продължат да горят дълги периоди и да поддържат висока температура на готвене. Дизайнът е нещо като преходна форма на импровизирана печка, направена от глина и хоризонтална зидана печка, тип фурна. Тандура се използва за готвене на пиле, пилешка тика и различни видове хляб като тандури роти и наан, а както и на незабравимия за мен тандури гоби (карфиол).
Не мога да пропусна да отбележа колко е вкусен тук наан-а . На мен лично ми прилича на баница печена в пещ, разбира се без сиренето, и въпреки това толкова вкуснен, че мога само това да ям... Добре де, както и карфиола им ;))
Довечера планираме да се видим със сестрата на Шрини. Тя се казва Кришнаприя и ми е малко трудно да намеря кратък еквивалент на името, което да не й звучи прекалено странно. Шри я нарича КейПи. Зет му се казва Рамачандра Ватури, а майка му (която както е прието в Индия да бъде наричана от останалите членове на семейството „леля” (auntie) се казва Суджата Ватури. Според Швета, те живеят много близо до офиса, на около 5 км. (Нещо нормално за Бангалор, който е около 6.5 милиона души), но за всеки случай се обадих на шофьора ни, който ще ни чака пред офиса към 18:15 ч. Взели сме подаръци, шоколад, както и няколко книги, които Шринивас изпраща по нас за сестра си.
No comments:
Post a Comment