Снощи ходихме пак на кино. Три пъти за две седмици откакто сме тук. Всичко е толкова евтино, сравнено с Англия, че си струва да изгледаш всички нови филми. Гледахме Inception, аз за втори път. В киното ми направиха впечатление две неща: първо, без значение колко дълъг е филма, има пауза от 15 минути по средата. За храна или тоалетна, избора си е ваш. Другото нещо, което, като че ли по-скоро би трабвало да ме учудва, ако не се случваше, е как индийците слагат ”масала” на всичко, което става за ядене. Сладка царевица на зърна в пластмасова чашка, например. Най-леко овкусения вариант беше – сол, масло и сок от лайм. Следваха още няколко варианта с масала и подлютено с чили на прах. „Масала” е термин, който индийците използват за смес от различни подправки. Масалата може да бъде или комбинация от сухи (и обикновено печени и смляни) подправки, или паста (като т.нар. виндалу масала) направена от смесица от подправки и други компоненти като чесън, лук и джинджифил. Масалата се използва масово в индийската кухня за придаване на пикантност и вкус на храната. А киното може би беше най-голямото, в което съм била до сега, а и на-удобното (столовете бяха някакъв среден вариант между разтегаеми и люлеещи се). Предните два филма, които гледахме бяха Salt (Анджелина Джоли) и The Expendables (новия филм на Силвестър Сталоун). Неописуеми са виковете и овациите при появяването на всеки един от актьорите. Крясъци и радостни овации! Имах усещането, че се намирам на средата на стадион, заобиколена от местния фен клуб.
Днес със Сийма ходихме до един базар, където ми изрисуваха ръцете с къна. Мехенди, или хенна, както го наричат е поставянето на хенна (къна) като временна форма на декориране на кожата в Индия и Пакистан, а както и сред емигрантските общности от тези региони. Мехенди става много популярно в западната култура късно през 90-те, където понякога се наричат хена татуировки. Хенна обикновено се поставя по време на специални празненстава като сватба или фестивали. Обикновено се рисува на дланите и краката, където цвета ще бъде по тъмен, защото кожата там съдържа по-големи количества кератин, който се свързва с оцветителите съдържащи се в къната. В миналото хенната се е използвала само за декорирането на булки.
Понятието „татуировка с хенна” не е правилно, защото татуировките се дефинират като перманентно хирургическо вливане на пигменти под кожата, обратно на пигментите, които са на повърхността, какъвто е и случая с къната.
Повече заради желанието хенна да изглежда като нормална черна татоировка, много хора прибавят синтетично багрилно вещество, наречено dye p-Phenylenediamine (PPD), за да й придадат черен цвят. PPD е изключително вредно за кожата вещество и може да причини тежки алергични реакции, в резултат на които се достига до доживотни травми или смърт. Alata (Mahur) е боя която се извлича от цветя и в миналото е използвана за боядисване на краката на булките в някои региони на Индия, и все още се използва в Бенгал.
Цялата процедура трае около 30 до 50 мин, в зависимост от това колко е бърз този, който рисува и разбира се, знае какво прави. Седнахме в някакво коридорче, намазаха ми ръцете с много ароматно олио, специално за мехенди и се започна. Едни завранкулки, едни чудеса. Правили са ми мехени и преди, та бях добре подготвена какво да очаквам. Най-неудобната част следва след приключване на рисуването. Съхненето трае от 2 до 6 часа, през което време къната не бива да се отлепва, както и последващите 4-6 часа, през които пък не бива да си миеш ръцете. След това цветът започва да избива в следващите 24 до 72 часа в наситено тъмно червено до кафяво.
Моята изби в много наситен цвят. Мисля, че впечалих повечето от колегите тук. Още повече заради поверието, че колкото по наситено избие цветът, толкова повече жената (ако е омъжена) обича съпруга си. След 7 годишен брак, сигурно им се струва странно, ха-ха!
Вечерта всички бяхме поканени на гости у Киран. Киран Кумар е тестерът в екипа ни. Много свенлив и кротък човек, умен и страшно забавен. Повечето хора биха ме контрирали, как може някой, който е свенлив да бъде забавен, но е истина, напълно е възможно. Само, ако го видите как се пали за политика и спори за т.нар. „най-сладък език” – разбира се Телугу, ще ви стане пределно ясно, че е възможно. В семейството му само той работи и се грижи за съпругата си, малкото си момченце (Снехин) и родителите си. Всички живеят в апартамент с две спални, хол и много малка кухня. Въпреки това, намери сили да ни покани и за него беше голяма чест да му отидем на гости и да ядем гозбите, сготвени от жена му. Толкова малко, в същото време адски много и дадено от сърце! Сблъсъкът с всичко това, с тази част от културата на индиеца, ме накара да осъзная, колко много те влагат в семейството, в това да са заедно и да се грижат един за друг. Всеки си знае мястото и задълженията. Един готви и пазарува, друг носи парите в къщи, трети прави така важните за тях пуджа (молитвени ритуали). Йерархията в семейството е ясно очертана и стриктно се спазва, а това прави всички щастливи и доволни. Знам, че повечето от нас не биха го разбрали и приели, особено факта с договорените бракове, но аз лично осъзнах, че има и друга страна и че не бива да бъдем тесногръди спрямо дълбоките и вкоренени традиции на останалите, само защото са по-различни от нашите собствени и ние не бихме го направили.
No comments:
Post a Comment