ИНДИЯ. В Индия кравата е свещено животно. В индийската култура, когато влизате в нечий дом трябва да се събуете. Когато поздравяте някой по-възрастен, събирате дланите си една до друга, после коленичите и докосвате краката му с пръсти - така демонстрирате, че сте вървели по-малко километри от него. Когато седнете на масата с индийци, трябва да си сипете само това, което ще изядете - не обиждайте домакина, оставяйки нещо в чинията. Повечето индийци практикуват йога и вярват в прераждането.
Населението на страната възлиза на 1,112 милиарда души и така Индия се нарежда на второ място, след Китай, по население в световен мащаб. Гъстотата на населението е 329 души на кв.км. Ръстът на населението намалява леко в последните няколко десетилетия и в момента възлиза на 1,4% годишно, което съответства на 15 милиона души на година. Според проучвания и прогнози на ООН през 2045 г. Индия ще е най-многолюдната страна на Земята. Ръстът на населението се дължи не само на високата раждаемост, но и на спадащата смъртност.
Според преброяване от 2001 година, 80,5% от населението изповядва индуизма. Втората най-разпространена религия е ислямът, основна за 13,4% от населението, християнството (2,3%), сикхизмът (1,9%), будизмът (0,8%), и други религии (1,1%). Въпреки, че съставя сравнително малък процент от общото население, мюсюлманската общност на Индия е третата най-многобройна в света.
Thursday, 26 August 2010
ВИДЕО.
Возене на Авто-Рикша:
Трафика на 100ft Road:
Пред Офиса, рано сутрин (9:30am)
Декориране на ръце с къна:
Трафика рано сутрин в Индиранагар:
Трафика на 100ft Road:
Пред Офиса, рано сутрин (9:30am)
Декориране на ръце с къна:
Трафика рано сутрин в Индиранагар:
Wednesday, 25 August 2010
ПЕТЪК 20/08.
ПЕТЪК. От вчера сме в Англия. През целия път и откакто сме си дошли у дома се чувствам адски студено и носталгично. Иска ми се да вярвам, че причината е Jet Lag-а, но имам усещането, че оставих парченце от сърцето си в Индия и това ме прави тъжна. Мария също много ми липсва.. Знам, че това чувство ще премине и че скоро ще се върнем в нормалния ритъм на живот, още повече, че ни предстои пътуване до България следващата седмица. И въпреки всичко... остава надеждата, че някой ден ще се върнем на Индийския субконтинент и ще имаме отново невероятни изживявания и спомени. Ще видим наново приятелите, които оставихме там и ще се докоснем пак до дълбоката култура и прекрасните архитектурни забележителности на това така далечно и екзотично място, което промени представите ни за живота дълбоко, и завинаги.
СРЯДА 18/08.
СРЯДА. Последният ни ден в Индия. Багажът вече е стегнат, куфарите пълни със спомени и подаръци. Сърцето раздвоено, половината, натежало от мъка за Мария, другата половина - унила заради факта, че трябва да си тръгна от тази колоритна и наситена с разнообразие страна, от щастието и спокойстието, което не бях изпитвала от много време насам. И неизменният въпрос в главата ми - дали отново ще видя кокосовите палми и полетата със захарна тръстика, мръсните храмове, пред които бременни маймуни си хапват царевица на кочан или дебилните крави и телета, за които забързания ритъм на града няма никакво значение. Свиренето на клаксоните и задръстванията, босите хора по улицата, препасаните през кръста само с една бяла кърпа мъже, перящите жени на тротоара пред строежите, където многожество бездомни семейства успяват да си намерят временен подслон. Мърсотията и скъпите коли и джипове, огромните билбордове и светещите реклами. Скъпите и луксозни магазини намиращи се в съседство с изключително бедни дюкянчета, от които носещата се миризма те удря изневиделица и те кара да забързаш крачка. Безбройните сергии отрупани с цветя и невероятния аромат идващ от жасминовите гирлянди. Навалицата по улиците и напук на всичко това усещането, че времето около мен е спряло и тече в друг ритъм.
ВТОРНИК 17/08.
ВТОРНИК. Дните ми вече се сливат, не помня определени неща кога точно са се случили. И нещо друго - свикнах с всичко тук. Чувствам се почти като у дома си.
Снощи ходихме пак на кино. Три пъти за две седмици откакто сме тук. Всичко е толкова евтино, сравнено с Англия, че си струва да изгледаш всички нови филми. Гледахме Inception, аз за втори път. В киното ми направиха впечатление две неща: първо, без значение колко дълъг е филма, има пауза от 15 минути по средата. За храна или тоалетна, избора си е ваш. Другото нещо, което, като че ли по-скоро би трабвало да ме учудва, ако не се случваше, е как индийците слагат ”масала” на всичко, което става за ядене. Сладка царевица на зърна в пластмасова чашка, например. Най-леко овкусения вариант беше – сол, масло и сок от лайм. Следваха още няколко варианта с масала и подлютено с чили на прах. „Масала” е термин, който индийците използват за смес от различни подправки. Масалата може да бъде или комбинация от сухи (и обикновено печени и смляни) подправки, или паста (като т.нар. виндалу масала) направена от смесица от подправки и други компоненти като чесън, лук и джинджифил. Масалата се използва масово в индийската кухня за придаване на пикантност и вкус на храната. А киното може би беше най-голямото, в което съм била до сега, а и на-удобното (столовете бяха някакъв среден вариант между разтегаеми и люлеещи се). Предните два филма, които гледахме бяха Salt (Анджелина Джоли) и The Expendables (новия филм на Силвестър Сталоун). Неописуеми са виковете и овациите при появяването на всеки един от актьорите. Крясъци и радостни овации! Имах усещането, че се намирам на средата на стадион, заобиколена от местния фен клуб.
Днес със Сийма ходихме до един базар, където ми изрисуваха ръцете с къна. Мехенди, или хенна, както го наричат е поставянето на хенна (къна) като временна форма на декориране на кожата в Индия и Пакистан, а както и сред емигрантските общности от тези региони. Мехенди става много популярно в западната култура късно през 90-те, където понякога се наричат хена татуировки. Хенна обикновено се поставя по време на специални празненстава като сватба или фестивали. Обикновено се рисува на дланите и краката, където цвета ще бъде по тъмен, защото кожата там съдържа по-големи количества кератин, който се свързва с оцветителите съдържащи се в къната. В миналото хенната се е използвала само за декорирането на булки.
Понятието „татуировка с хенна” не е правилно, защото татуировките се дефинират като перманентно хирургическо вливане на пигменти под кожата, обратно на пигментите, които са на повърхността, какъвто е и случая с къната.
Повече заради желанието хенна да изглежда като нормална черна татоировка, много хора прибавят синтетично багрилно вещество, наречено dye p-Phenylenediamine (PPD), за да й придадат черен цвят. PPD е изключително вредно за кожата вещество и може да причини тежки алергични реакции, в резултат на които се достига до доживотни травми или смърт. Alata (Mahur) е боя която се извлича от цветя и в миналото е използвана за боядисване на краката на булките в някои региони на Индия, и все още се използва в Бенгал.
Цялата процедура трае около 30 до 50 мин, в зависимост от това колко е бърз този, който рисува и разбира се, знае какво прави. Седнахме в някакво коридорче, намазаха ми ръцете с много ароматно олио, специално за мехенди и се започна. Едни завранкулки, едни чудеса. Правили са ми мехени и преди, та бях добре подготвена какво да очаквам. Най-неудобната част следва след приключване на рисуването. Съхненето трае от 2 до 6 часа, през което време къната не бива да се отлепва, както и последващите 4-6 часа, през които пък не бива да си миеш ръцете. След това цветът започва да избива в следващите 24 до 72 часа в наситено тъмно червено до кафяво.
Моята изби в много наситен цвят. Мисля, че впечалих повечето от колегите тук. Още повече заради поверието, че колкото по наситено избие цветът, толкова повече жената (ако е омъжена) обича съпруга си. След 7 годишен брак, сигурно им се струва странно, ха-ха!
Вечерта всички бяхме поканени на гости у Киран. Киран Кумар е тестерът в екипа ни. Много свенлив и кротък човек, умен и страшно забавен. Повечето хора биха ме контрирали, как може някой, който е свенлив да бъде забавен, но е истина, напълно е възможно. Само, ако го видите как се пали за политика и спори за т.нар. „най-сладък език” – разбира се Телугу, ще ви стане пределно ясно, че е възможно. В семейството му само той работи и се грижи за съпругата си, малкото си момченце (Снехин) и родителите си. Всички живеят в апартамент с две спални, хол и много малка кухня. Въпреки това, намери сили да ни покани и за него беше голяма чест да му отидем на гости и да ядем гозбите, сготвени от жена му. Толкова малко, в същото време адски много и дадено от сърце! Сблъсъкът с всичко това, с тази част от културата на индиеца, ме накара да осъзная, колко много те влагат в семейството, в това да са заедно и да се грижат един за друг. Всеки си знае мястото и задълженията. Един готви и пазарува, друг носи парите в къщи, трети прави така важните за тях пуджа (молитвени ритуали). Йерархията в семейството е ясно очертана и стриктно се спазва, а това прави всички щастливи и доволни. Знам, че повечето от нас не биха го разбрали и приели, особено факта с договорените бракове, но аз лично осъзнах, че има и друга страна и че не бива да бъдем тесногръди спрямо дълбоките и вкоренени традиции на останалите, само защото са по-различни от нашите собствени и ние не бихме го направили.
Снощи ходихме пак на кино. Три пъти за две седмици откакто сме тук. Всичко е толкова евтино, сравнено с Англия, че си струва да изгледаш всички нови филми. Гледахме Inception, аз за втори път. В киното ми направиха впечатление две неща: първо, без значение колко дълъг е филма, има пауза от 15 минути по средата. За храна или тоалетна, избора си е ваш. Другото нещо, което, като че ли по-скоро би трабвало да ме учудва, ако не се случваше, е как индийците слагат ”масала” на всичко, което става за ядене. Сладка царевица на зърна в пластмасова чашка, например. Най-леко овкусения вариант беше – сол, масло и сок от лайм. Следваха още няколко варианта с масала и подлютено с чили на прах. „Масала” е термин, който индийците използват за смес от различни подправки. Масалата може да бъде или комбинация от сухи (и обикновено печени и смляни) подправки, или паста (като т.нар. виндалу масала) направена от смесица от подправки и други компоненти като чесън, лук и джинджифил. Масалата се използва масово в индийската кухня за придаване на пикантност и вкус на храната. А киното може би беше най-голямото, в което съм била до сега, а и на-удобното (столовете бяха някакъв среден вариант между разтегаеми и люлеещи се). Предните два филма, които гледахме бяха Salt (Анджелина Джоли) и The Expendables (новия филм на Силвестър Сталоун). Неописуеми са виковете и овациите при появяването на всеки един от актьорите. Крясъци и радостни овации! Имах усещането, че се намирам на средата на стадион, заобиколена от местния фен клуб.
Днес със Сийма ходихме до един базар, където ми изрисуваха ръцете с къна. Мехенди, или хенна, както го наричат е поставянето на хенна (къна) като временна форма на декориране на кожата в Индия и Пакистан, а както и сред емигрантските общности от тези региони. Мехенди става много популярно в западната култура късно през 90-те, където понякога се наричат хена татуировки. Хенна обикновено се поставя по време на специални празненстава като сватба или фестивали. Обикновено се рисува на дланите и краката, където цвета ще бъде по тъмен, защото кожата там съдържа по-големи количества кератин, който се свързва с оцветителите съдържащи се в къната. В миналото хенната се е използвала само за декорирането на булки.
Понятието „татуировка с хенна” не е правилно, защото татуировките се дефинират като перманентно хирургическо вливане на пигменти под кожата, обратно на пигментите, които са на повърхността, какъвто е и случая с къната.
Повече заради желанието хенна да изглежда като нормална черна татоировка, много хора прибавят синтетично багрилно вещество, наречено dye p-Phenylenediamine (PPD), за да й придадат черен цвят. PPD е изключително вредно за кожата вещество и може да причини тежки алергични реакции, в резултат на които се достига до доживотни травми или смърт. Alata (Mahur) е боя която се извлича от цветя и в миналото е използвана за боядисване на краката на булките в някои региони на Индия, и все още се използва в Бенгал.
Цялата процедура трае около 30 до 50 мин, в зависимост от това колко е бърз този, който рисува и разбира се, знае какво прави. Седнахме в някакво коридорче, намазаха ми ръцете с много ароматно олио, специално за мехенди и се започна. Едни завранкулки, едни чудеса. Правили са ми мехени и преди, та бях добре подготвена какво да очаквам. Най-неудобната част следва след приключване на рисуването. Съхненето трае от 2 до 6 часа, през което време къната не бива да се отлепва, както и последващите 4-6 часа, през които пък не бива да си миеш ръцете. След това цветът започва да избива в следващите 24 до 72 часа в наситено тъмно червено до кафяво.
Моята изби в много наситен цвят. Мисля, че впечалих повечето от колегите тук. Още повече заради поверието, че колкото по наситено избие цветът, толкова повече жената (ако е омъжена) обича съпруга си. След 7 годишен брак, сигурно им се струва странно, ха-ха!
Вечерта всички бяхме поканени на гости у Киран. Киран Кумар е тестерът в екипа ни. Много свенлив и кротък човек, умен и страшно забавен. Повечето хора биха ме контрирали, как може някой, който е свенлив да бъде забавен, но е истина, напълно е възможно. Само, ако го видите как се пали за политика и спори за т.нар. „най-сладък език” – разбира се Телугу, ще ви стане пределно ясно, че е възможно. В семейството му само той работи и се грижи за съпругата си, малкото си момченце (Снехин) и родителите си. Всички живеят в апартамент с две спални, хол и много малка кухня. Въпреки това, намери сили да ни покани и за него беше голяма чест да му отидем на гости и да ядем гозбите, сготвени от жена му. Толкова малко, в същото време адски много и дадено от сърце! Сблъсъкът с всичко това, с тази част от културата на индиеца, ме накара да осъзная, колко много те влагат в семейството, в това да са заедно и да се грижат един за друг. Всеки си знае мястото и задълженията. Един готви и пазарува, друг носи парите в къщи, трети прави така важните за тях пуджа (молитвени ритуали). Йерархията в семейството е ясно очертана и стриктно се спазва, а това прави всички щастливи и доволни. Знам, че повечето от нас не биха го разбрали и приели, особено факта с договорените бракове, но аз лично осъзнах, че има и друга страна и че не бива да бъдем тесногръди спрямо дълбоките и вкоренени традиции на останалите, само защото са по-различни от нашите собствени и ние не бихме го направили.
ПОНЕДЕЛНИК 16/08 .
ПОНЕДЕЛНИК. Съботата и неделята минаха като сън. Това, което най-добре си спомням е магазини, магазини и пак магазини. Събота следобяд и вечерта прекарахме със сестрата и зетят на Шрини - КейПи и Раму. Има нещо много дълбоко вкоренено в културата на индиеца и то е невероятно доброто отношение към гостите. Въпреки, че ние не бяхме официално техни гости, те приеха присърце всичко и като цяло се чувстваха горди с това. На моменти дори ми ставаше адски неудобно. Нямах възможност да снимам, защотото всичко се разигра прекалено светкавично, но факта как Чандру и Раму скочиха за сметката в ресторанта - просто не е за вярване!
Посетихме много хубав афгански ресторант – Самаркханд. Мястото е доста атрактивно и едно от най-изисканите в града. Всички сервитьори бяха облечени в черно, със стари, традиционни афганистански носии. Стените бяха изрисувани със сцени от тяхната епопея, на мен лично ми приличаше на плевенската (ха-ха). Менюто за храната изглеждаше като истински вестник, а менюто за напитките беше изрисувано със златно върху една бутилка, която стоеше на средата на всяка маса. За храната сигурно е излишно да обяснявам - колко вкусна беше. Месата, печени в тандур, бяха покрити тук-там със сребърно фолио, което се нарича варк. Варкът е 100% сребро, което е ядливо, при все че е безвкусно и се използва предимно за гарниране на сладки в Индия, а както се оказа и на месо, и всякаква друга храна, включително биида (beeda) или т.н. паан (paan), което се консумира на края за подобряване на храносмилането и освежаване на устата. Ядохме невероятно вкусна кафява леща, готвена на много бавен огън и дум бирияни, което просто се топеше в устата. Чудо е как след подобни вечери човек изобщо може да огладнее. Храната е пикантна и ароматна, и в огромни количества! Имаше много групи от чужденци, беше пренаселено и адски учудващо, че без резервация успяхме да си намерим места. За това също отсъдих на излизане по тълпите хора, чакащи отвън, някой стоящи на столове и поръчващи си храна още преди да влязат в ресторанта.
Commercial street, Bangalore – Търговската улица, Бангалор. Сребро, дрехи, коприна…, много хора, малки тесни магазинчета, обсипани със стока. Любезни продавачи, които се опитват да извлекат максимална печалба, а в същото време, опитващи се да оставят у теб впечатлението, че си си купил нещо много изгодно. Пазаренето. Ох, това пазарене... 1 гердан = 50 рупии (1.63 лв.) 3 гердана = 150, с пазаренето 120 + 2 гривни отгоре. Сребърна огърлица с тюркоаз + чифт обеци = Rs. 12 000. Кришнаприя хваща гердана и казва на продавача: „Сега, ти няма да ми казваш колко струва това. Аз ще ти кажа!“ И се започва 6500 - 12000, 6500 - 10500, 6700 - 9000, 7000 - 8000, 7000 - 7000 и сделката е сключена! А между спора се вмъкват фрази от рода на, колко редовна клиентка съм ти и как той имал да храни много деца и болна жена. А аз стоя и се червя отстрани, защото в Англия всяка стока си има етикет и като не ти изнася си тръгваш от магазина, а тук за всичко трябва да питаш и веднага след това се почва целия този панаир. Мария също се сдоби със 4 различни тоалета. Една прелестна традиционна рокля с много камъчета, коприна и плюш в бяло, розово и бледо зелено; също така невероятно красива рокля от шифон, както и с два традиционни тоалета вклюващи курта (дълга блуза), салвар (шалвари) и дупата (шал). Традиционните дрехи не са от най-евтините на търговската улица, но предполагам, че тъй като в нито една друга държава не могат да се купят такива, а самото качество + вложените материали, както и труда си струват всяка стотинка. Една от роклите струваше Rs. 2700 = 88 лв. или 37 GBP (за справка Rs. 1 = 0.032 лв.)
Шопинг моловете вече са друга история. Евтиния до където ти стигне погледа. Маркови дрехи намалени на 50%. Дънки Levi’s и Lee за по Rs. 1000, блузи и шалове... Лично аз се притеснявам, че багажът ми може би ще бъде над лимита, но просто не можах да се удържа! А искам още толкова много неща да си взема!
В неделя сутринта се разходихме до близкото Costa Café, което се оказа на 10 минутна разходка от хотела. Естествено, не бяха и чували за безкофеиново кафе. После минахме през така горещо преоръчвания от всички магазин ‚fabindia’. Да, наистина има страхотни неща, а Пламен се сдоби с традиционна индийска риза (курта).
Посетихме много хубав афгански ресторант – Самаркханд. Мястото е доста атрактивно и едно от най-изисканите в града. Всички сервитьори бяха облечени в черно, със стари, традиционни афганистански носии. Стените бяха изрисувани със сцени от тяхната епопея, на мен лично ми приличаше на плевенската (ха-ха). Менюто за храната изглеждаше като истински вестник, а менюто за напитките беше изрисувано със златно върху една бутилка, която стоеше на средата на всяка маса. За храната сигурно е излишно да обяснявам - колко вкусна беше. Месата, печени в тандур, бяха покрити тук-там със сребърно фолио, което се нарича варк. Варкът е 100% сребро, което е ядливо, при все че е безвкусно и се използва предимно за гарниране на сладки в Индия, а както се оказа и на месо, и всякаква друга храна, включително биида (beeda) или т.н. паан (paan), което се консумира на края за подобряване на храносмилането и освежаване на устата. Ядохме невероятно вкусна кафява леща, готвена на много бавен огън и дум бирияни, което просто се топеше в устата. Чудо е как след подобни вечери човек изобщо може да огладнее. Храната е пикантна и ароматна, и в огромни количества! Имаше много групи от чужденци, беше пренаселено и адски учудващо, че без резервация успяхме да си намерим места. За това също отсъдих на излизане по тълпите хора, чакащи отвън, някой стоящи на столове и поръчващи си храна още преди да влязат в ресторанта.
Commercial street, Bangalore – Търговската улица, Бангалор. Сребро, дрехи, коприна…, много хора, малки тесни магазинчета, обсипани със стока. Любезни продавачи, които се опитват да извлекат максимална печалба, а в същото време, опитващи се да оставят у теб впечатлението, че си си купил нещо много изгодно. Пазаренето. Ох, това пазарене... 1 гердан = 50 рупии (1.63 лв.) 3 гердана = 150, с пазаренето 120 + 2 гривни отгоре. Сребърна огърлица с тюркоаз + чифт обеци = Rs. 12 000. Кришнаприя хваща гердана и казва на продавача: „Сега, ти няма да ми казваш колко струва това. Аз ще ти кажа!“ И се започва 6500 - 12000, 6500 - 10500, 6700 - 9000, 7000 - 8000, 7000 - 7000 и сделката е сключена! А между спора се вмъкват фрази от рода на, колко редовна клиентка съм ти и как той имал да храни много деца и болна жена. А аз стоя и се червя отстрани, защото в Англия всяка стока си има етикет и като не ти изнася си тръгваш от магазина, а тук за всичко трябва да питаш и веднага след това се почва целия този панаир. Мария също се сдоби със 4 различни тоалета. Една прелестна традиционна рокля с много камъчета, коприна и плюш в бяло, розово и бледо зелено; също така невероятно красива рокля от шифон, както и с два традиционни тоалета вклюващи курта (дълга блуза), салвар (шалвари) и дупата (шал). Традиционните дрехи не са от най-евтините на търговската улица, но предполагам, че тъй като в нито една друга държава не могат да се купят такива, а самото качество + вложените материали, както и труда си струват всяка стотинка. Една от роклите струваше Rs. 2700 = 88 лв. или 37 GBP (за справка Rs. 1 = 0.032 лв.)
Шопинг моловете вече са друга история. Евтиния до където ти стигне погледа. Маркови дрехи намалени на 50%. Дънки Levi’s и Lee за по Rs. 1000, блузи и шалове... Лично аз се притеснявам, че багажът ми може би ще бъде над лимита, но просто не можах да се удържа! А искам още толкова много неща да си взема!
В неделя сутринта се разходихме до близкото Costa Café, което се оказа на 10 минутна разходка от хотела. Естествено, не бяха и чували за безкофеиново кафе. После минахме през така горещо преоръчвания от всички магазин ‚fabindia’. Да, наистина има страхотни неща, а Пламен се сдоби с традиционна индийска риза (курта).
Subscribe to:
Posts (Atom)