Посетихме много хубав афгански ресторант – Самаркханд. Мястото е доста атрактивно и едно от най-изисканите в града. Всички сервитьори бяха облечени в черно, със стари, традиционни афганистански носии. Стените бяха изрисувани със сцени от тяхната епопея, на мен лично ми приличаше на плевенската (ха-ха). Менюто за храната изглеждаше като истински вестник, а менюто за напитките беше изрисувано със златно върху една бутилка, която стоеше на средата на всяка маса. За храната сигурно е излишно да обяснявам - колко вкусна беше. Месата, печени в тандур, бяха покрити тук-там със сребърно фолио, което се нарича варк. Варкът е 100% сребро, което е ядливо, при все че е безвкусно и се използва предимно за гарниране на сладки в Индия, а както се оказа и на месо, и всякаква друга храна, включително биида (beeda) или т.н. паан (paan), което се консумира на края за подобряване на храносмилането и освежаване на устата. Ядохме невероятно вкусна кафява леща, готвена на много бавен огън и дум бирияни, което просто се топеше в устата. Чудо е как след подобни вечери човек изобщо може да огладнее. Храната е пикантна и ароматна, и в огромни количества! Имаше много групи от чужденци, беше пренаселено и адски учудващо, че без резервация успяхме да си намерим места. За това също отсъдих на излизане по тълпите хора, чакащи отвън, някой стоящи на столове и поръчващи си храна още преди да влязат в ресторанта.
Commercial street, Bangalore – Търговската улица, Бангалор. Сребро, дрехи, коприна…, много хора, малки тесни магазинчета, обсипани със стока. Любезни продавачи, които се опитват да извлекат максимална печалба, а в същото време, опитващи се да оставят у теб впечатлението, че си си купил нещо много изгодно. Пазаренето. Ох, това пазарене... 1 гердан = 50 рупии (1.63 лв.) 3 гердана = 150, с пазаренето 120 + 2 гривни отгоре. Сребърна огърлица с тюркоаз + чифт обеци = Rs. 12 000. Кришнаприя хваща гердана и казва на продавача: „Сега, ти няма да ми казваш колко струва това. Аз ще ти кажа!“ И се започва 6500 - 12000, 6500 - 10500, 6700 - 9000, 7000 - 8000, 7000 - 7000 и сделката е сключена! А между спора се вмъкват фрази от рода на, колко редовна клиентка съм ти и как той имал да храни много деца и болна жена. А аз стоя и се червя отстрани, защото в Англия всяка стока си има етикет и като не ти изнася си тръгваш от магазина, а тук за всичко трябва да питаш и веднага след това се почва целия този панаир. Мария също се сдоби със 4 различни тоалета. Една прелестна традиционна рокля с много камъчета, коприна и плюш в бяло, розово и бледо зелено; също така невероятно красива рокля от шифон, както и с два традиционни тоалета вклюващи курта (дълга блуза), салвар (шалвари) и дупата (шал). Традиционните дрехи не са от най-евтините на търговската улица, но предполагам, че тъй като в нито една друга държава не могат да се купят такива, а самото качество + вложените материали, както и труда си струват всяка стотинка. Една от роклите струваше Rs. 2700 = 88 лв. или 37 GBP (за справка Rs. 1 = 0.032 лв.)
Шопинг моловете вече са друга история. Евтиния до където ти стигне погледа. Маркови дрехи намалени на 50%. Дънки Levi’s и Lee за по Rs. 1000, блузи и шалове... Лично аз се притеснявам, че багажът ми може би ще бъде над лимита, но просто не можах да се удържа! А искам още толкова много неща да си взема!
В неделя сутринта се разходихме до близкото Costa Café, което се оказа на 10 минутна разходка от хотела. Естествено, не бяха и чували за безкофеиново кафе. После минахме през така горещо преоръчвания от всички магазин ‚fabindia’. Да, наистина има страхотни неща, а Пламен се сдоби с традиционна индийска риза (курта).
No comments:
Post a Comment